Игри

Информация за страница Елена

Град Елена играе много важна роля в епохата на българското Възраждане. Във всички по-значими събития от онова време взимат участие и местните жители. Въпреки силно консервативния дух в града, през 1871 г. там пристигат Васил Левски и Ангел Кънчев. Те основават местен таен революционен комитет, чиито председател става Сава Кършовски. По-късно – през 1880 г. – той публикува своите спомени за това събитие и практически се превръща в първия мемоарист, писал за Левски след Освобождението. На 22 ноември 1877 г., когато е едно от най-кръвопролитните сражения в руско – турската освободителна война, градът е опожарен. Поробителите не пощадяват иконостаса от храма Свети Никола и го превръща в склад за жито. Скъпоценна реликва от тази църква е нарисуваната по молба на местните жители икона от Станислав Доспевски. Тя изобразява солунските братя Кирил и Методий и носи заглавието Просветители Българский. След като престоява в храма 15 години, иконата е подарена на народното училище и в момента се съхранява в Даскалоливницата.

   Общо в района на Елена за запазени 147 паметници на културата, като седем от тях имат национално значение. Това са родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, Църквата Свети Никола, храмът Успение на Богородица с камбанарията, Петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща. Градът притежава над 6000 етнографски предмета на материалната култура, както и 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство. Сред музеите в града пък на първо място по значение е прочутата Даскалоливница, защото това е  първото българско класно училище. То е основано от Иван Момчилов през 1843 г. Къщата – музей на Иларион Макариополски и музеят по палеонтология допълват списъка с музеи. Близо до града се намират и няколко природни забележителности – това са Марков камък, Раев камък, Дървото на слона, Христовския водопад, Връх Чумерна, Връх Острец и Връх Симаново. Марковият камък е огромен и според легендите е хвърлен от Крали Марко. Дървото на слона пък представлява огромен дъб, който има един нисък и дебел клон, много приличащ на хобот.

   В града се провеждат и много празници, които по всяка вероятност се посещават и от живеещите в различните краища на страната хора. На 1 май се провежда възстановеният събор на Неювската поляна, който включва богата концертна програма и народно веселие. На 21 май пък се чества празника на града – той се чества с много забави, състезания и др. На този ден също така абитуриентите от училище Иван Момчилов завършват своето средно образование. Празникът на Еленския балкан пък се провежда в продължение на два дни от месец юли. На втория ден е съборът на самодейните състави от клубовете на пенсионера На юг и север от Балкана. Всяка година на 5 декември пък местните жители се покланят пред подвига на загиналите при село Марян в западния край на града. Поклонението е известно с името Бягането  и е свързано с бягството на хората при нападението на града. Много са известните личности, родени в града и допринесли с дейността си за неговото популяризиране. Сред тях например личат имената на Йосиф Брадати, Иван Момчилов, писателят Стоян Михайловски, Иларион Макариополски, митрополит на Великотърновска епархия, както и други.

Етикети:   България , Велико Търново , Градове
eXTReMe Tracker